Космически пейзаж

Космически пейзаж

В Photoshop

За кого е предназначен този урок?

Този урок е предназначен за хора, които вече имат основно понятие от инструментите и техниките на работа на Photoshop. На начинаещите може да им е малко по-трудно, ако не познават инструментите и менютата. Пожелавам ви успех 🙂

Какво ще създадем?

Ще създадем космически пейзаж, който включва звезден куп, мъглявина, галактически профил и планета (за да съкратя дължината на урока съм вмъкнал готово изображение. Ако не ви харесва резултата, можете да си нарисувате собствена планета, като следвате инструкциите в този урок: Пустинна планета).

Когато приключите с този урок ще имате изображение, което малко или много ще прилича на това:

Завършеното изображение

Да започваме…

Ще започнем първо като си създадем работното поле. Документът трябва да е с черен фон и да е един слой (Background). При създаване на документа, Photoshop по подразбиране го създава с бял фон, така че, за да не губим време, използвайте командата Ctrl+I – инвертиране (обръщане) на цветовете. Така бялото става черно и сме готови да почваме работа.

Звезден куп

Photoshop идва с един много приятен филтър, който ни позволява да добавяме „шум“ в изображенията си. Този филтър (Add Noise) се намира в менюто Filters -> Noise и ще го използваме, за да създадем бял шум в черното ни поле. Филтъра работи много елегантно – генерира разпръснати точки в рамките на изображението. За да ни върши работа обаче, Add Noise трябва да е настроен на 12,5% количество шум, който трябва е Монохроматичен (едноцветен) и точките да се разпределят по метода на Гаус (не питайте!), или иначе казано, ето така:

Добавяне на шум

Така, вече имаме привидно хаотично разпръснати точки, но те не приличат на звезди. В реалността звездите са с различна интензивност на светлина, както и са на различно разстояние помежду си – по-близките са по-ярки и т.н. За да симулираме това ще трябва да накараме част от нашите точки да потъмнеят и изчезнат (буквално), а други да станат по-едри и по-ярки. Затова ще използваме функцията на Photoshop за полутоновете (Levels). Тя ни позволява да контролираме интензивността на тъмните тонове, полутоновете и светлите тонове и се вика с комбинацията Ctrl+L. За да постигнем ефекта на реалистично звездно поле трябва полутоновете на звездите да станат по-черни – т.е. най-тъмните точки ще изчезнат (ще станат изцяло черни), а по-светлите ще се засилят. Ето ги настройките:

Създаване на нива на полутоновете

Вече имаме реалистично изглеждащи звезди. Сега обаче те са равномерно разпределени в небето и единствената разлика е силата на светлината им. Това пак не е реалистично, затова ще създадем едно поле от звезди, които да оформят звезден куп или галактически профил през диагонала на изображението ни (като Млечния път, погледнат от Космоса). Ще го постигнем като използваме инструмента за щамповане на Photoshop. Този инструмент – Clone Stamp Tool (S) ни позволява да взимаме мостра от желан слой и да я копираме в нов слой спрямо мястото, от което сме я взели. За да използваме клониращата щампа трябва да вземем мостра. Това става като натиснем и задържим Alt. Тогава инструмента ни се променя в кръг с кръст, показващ мястото, от което ще вземем мострата.

След като кликнем на мястото, правим нов слой (Ctrl+Shift+N) и вече инструмента се държи като обикновена четка. Рисуваме върху новия слой, взимайки щампата от долния слой със звездите. Общо взето това може да се постигне и по други начини – копиране на слоя и разместване, но този начин на изпълнение дава добри резултати и запазва качеството на изображението на новите звезди.

Така, вече имаме пояс със звезди, но клониращата щампа взима от оригиналния слой и черното, което скрива звездите от долния слой. За да го направим прозрачно (защото ни трябва само бялото на звездите), ще използваме режима на смесване Screen – той прави всички тъмни тонове прозрачни и видими остават само светлите.

Уплътняване на звездни полета

И така – звездите ни са готови. Остава само да слеем двата (или повече, според желанията ви) слоя в един. Резултата трябва да е нещо подобно:

Готов звезден куп

Детайли в звездния куп – мъглявини

Мъглявините. Космическото пространство не е празно – между звездите има газове, прах, лед, скални частици, планимота (планети, реещи се в междузвездното пространство без звезда-родител) и други. За да пресъздадем това разнообразие в нашата картина, ще прибегнем до създаване на синкава мъглявина около звездния ни куп. Първо ще копираме слоя със звездите (Ctrl+J). След това ще използваме филтъра Gaussian Blur – Filters -> Blur -> Gaussian Blur, за да разфокусираме звездите. Размерността, която ще използваме е 25 пиксела.

Създаване на мъглявина

Не се притеснявайте, че слоят ви се струва напълно черен – не е точно така. Сега трябва да изкараме полутоновете на този разсеян слой – Ctrl+Shift+L. Сега слоя ни прилича на този:

Полутонове на мъглявината

Сега ще оцветим този слой – Космоса, който ще създаваме ще бъде синкав. За да го направим ще използваме функцията Hue/Saturation (Ctrl+U)- тя позволява да оцветим един слой в еднакъв цветови оттенък.

Оцветяване на мъглявината

Използвайки тези настройки ще постигнем синкав цвят на „мъглявината“. За да я направим реалистична обаче трябва да приложим Gaussian blur още няколко пъти. Лесния начин да повтаряме последния използван филтър е Ctrl+F. Ще се наложат две, три нанасяния на филтъра, докато получим приятна наглед мъглявина. След като имаме мъглявината, трябва да я направим на режим Screen:Въвеждане на прозрачност

Това ще я направи прозрачна за звездите. Сега ни остава само да я направим изцяло прозрачна на места. Газовете са по-плътни (съответно по-видими) в местата, на които имаме повече звезди. Затова ще се наложи да изтрием част от синкавото сияние там, където звездите ни са по-бледи и по-нарядко.

Хубаво е да използваме за това инструмента за изтриване – Eraser Tool (E) с настройки за мека Airbrush Soft Round с диаметър около 100-200 пиксела и 50% прозрачност. Изтриваме ненужните пространства и сливаме слоевете (Ctrl+E).

Настройки на гумата

Сенки в мъглявината

Газовете имат различна плътност в Космоса – някъде са рехави и светлината минава през тях – на други места са плътни и седят като сенки на фона на осветените зад тях. Този ефект в нашата картина ще създаде дълбочина на образа, а и ще скара повече детайл. Това, което ще направим е да създадем сенки – тъмни парцалести полета от газови облаци, които ще са на фона на светли полета от мъглявината.

И така – правим си нов слой (Ctrl+Shift+N) и го запълваме с черно. След това ще използваме филтъра Difference Clouds, който можем да намерим във Filters -> Render -> Difference Clouds. За да сработи филтъра както трябва, цветовете на палитрите трябва да са черно и бяло. Повтаряме филтъра няколко пъти, докато шарката ни хареса. След това го изравняваме с полутоновете му (Ctrl+Shift+L) и го поставяме в режим на смесване Multiply. Това ще направи светлите части от слоя прозрачни и ще ни останат само сенките. След като го направим изчистваме част от сенките с гумата:

Сенки в мъглявината

Изсветляване на мъглявината

Направихме сенките. Сега трябва да изсветлим пространството зад тях. Сливаме двата слоя (сенки и звезди) и взимаме инструмента Dodge Tool (O). Настройваме го да работи със светлите тонове (Highlights) и да им създава Exposure от 75%. С тези настройки инструмента действа като обикновена четка. Изсветляваме онези зони, които се намират около най-тъмните сенки, като имаме предвид, че някои трябва да са по-тъмни от други.

Изсветляване на галактиката

Звезда

Нашата картина ще показва звездата, около която обикаля хипотетичния космически кораб, от който рисуваме. За целта ни трябва ефект на зарево, който реалистично да разнася светлината така, както я виждаме, когато наблюдаваме слънцето. Photoshop ни дава възможност да го направим с филтъра Lence Flair, който се намира във Filters -> Render -> Lence Flair.

Този филтър, подобно на Difference Clouds ще го приложим върху нов слой, който е запълнен с черно, като му сложим тези настройки:

Създаване на звезда

След това ще му зададем режим на смесване Screen, за да направим черното прозрачно. Ако звездата ви се стори бледа, можете да коригирате светлите й тонове в Levels (Ctrl+L), за да я подсилите. Сливаме слоевете. Сега трябва да имате нещо подобно:

Завършената звезда

Ако искате, сега е момента да добавите още сенки по описания по-горе начин.

Планета

Тази част няма да я обяснявам, а само ще я илюстрирам. Ако показания подход не ви харесва, можете да си нарисувате собствена планета, както е показано в урока ми за това как се рисува Пустинна планета.

Намираме готова планета

Изчистваме черния цвят

Инструментът Color Range ни дава възможност да селектираме по цвят в детайли. Слайдъра показва стойности от 0 до 200, като това означава нивото на проникване на селекцията, като 0 селектира само цвета в избрания с пипетата пиксел, а 200 селектира всички близки до избрания цвят тоналности.

В случая с пипетата избираме черния цвят, тъй като ако дадем на планетата блендинг режим Screen през нея ще прозират звездите…

Color Range се намира в Select -> Color Range.

Коригираме осветяването

Планетата е готова

Преместваме и оразмеряваме

Използваме Levels (Ctrl+L), за да засилим осветяването на планетата. След това с Hue/Saturation (Ctrl+U) я оцветяваме в по-ярко синьо.

Настройки за атмосферата - външен блясък

Настройки за атмосферата - вътрешен блясък

Това са настройките за атмосферата на планетата.

След това сливаме всички слоеве и това е…

Завършеното изображение

За Гергин Борисов

+359 877080887

Здравейте, аз съм Гергин Борисов, на 24 години от София и се занимавам с уеб и лого дизайн, предпечат и отскоро - с блога си. Занимавам се с дизайн от 2006та година насам, като преди това (от 2004та) работех в сферата на предпечата с баща ми, фотографът Александър Борисов.